Bossypants - Tina Fey (2011)

Тина Фей заедно с Ейми Полър е една от любимите ми актриси и сценаристки. Тя е изключително забавна и умна жена - няма как да не ми стане фаворит.

Нямах търпение да прочета автобиографията й, но Bossypants излиза преди Yes, Please!, но аз ги прочетох в обратен ред. Докато книгата на Ейми Полър е приблизително стандартна автобиография, тази на Тина Фей е сборник от кратки хумористични есета. Това я превръща в интересно и нестандартно четиво, макар на моменти тези есета да бяха твърде нахвърлени и да нямаше особена връзка между тях.

Тонът на цялата книга е много забавен, силно саркастичен и хаплив - точно като самата Тина Фей. Най-интересни от всички есета за мен бяха тези, разказващи за ролята й в SNL като Сара Пейлин и за отглеждането на дъщеричката й (тина е определено нестандартна майка). 

В книгата има и множество сценарии, което е също приятно. Тина Фей се връща към писането на хумористични сценарии дори когато пише за живота си.

Ето и някои от любимите ми цитати:

"When you work in what is basically a cage that you're not allowed to leave, your choices are limited to what strolls by."

“In 1995, each cast at The Second City was made up of four men and two women. When it was suggested that they switch one of the companies to three men and three women, the producers and directors had the same panicked reaction. 'You can't do that. There won't be enough parts to go around. There won't be enough for the girls.' This made no sense to me, probably because I speak English and have never had a head injury. We weren't doing _Death of a Salesman._ _We were making up the show ourselves. How could there not be enough parts?_ If everyone had something to contribute, there would be enough. The insulting implication, of course, was that the women wouldn't have any ideas.”

“It is an impressively arrogant move to conclude that just because you don’t like something, it is empirically not good. I don’t like Chinese food, but I don’t write articles trying to prove it doesn’t exist.” 

“So, my unsolicited advice to women in the workplace is this. When faced with sexism, or ageism, or lookism, or even really aggressive Buddhism, ask yourself the following question: “Is this person in between me and what I want to do?” If the answer is no, ignore it and move on. Your energy is better used doing your work and outpacing people that way. Then, when you’re in charge, don’t hire the people who were jerky to you.”