Случайно попаднах на тази книга, докато разглеждах списък с нови заглавия онлайн. Описанието беше интересно, заглавието също. Оказа се една от най-добрите ми покупки от Панаира на книгата през изминалите години.
Хендрих Хун е псевдоним, но холандското издателство отказва да разкрие кой е истинският писател.
Книгата е написана под формата на дневник. Почти всеки ден е описан с не повече от страница. Страниците са точно 365. Това внимание към детайлите истински ме впечатли!
Има много интересен хумор, шегите със старостта и болестите са забавни. Хендрик и група от най-близките му приятели в старческия дом решават да сформират клуб "Стар, но не умрял", с който да разнообразят живота си с малки седмични забавления.
Най-забавният персонаж е Евърт, както и най-провокативният. Става ясно защо главният герой би се сприятелил с него.
Има също така и множество тъжни моменти, много истински размишления за живота. Привидно една история под формата на дневник на възрастен мъж в старчески дом е нещо твърде далечно за моята 25-годишна личност. Когато прочете заглавието на книгата, баба ми се учуди и отсече, че нямало как да ми е интересна. Е, противно на нейното мнение, дори намерих много моменти, в които разбирах и съчувствах на Хендрик.
Те може би най-добре се описват със следните цитати:
"По принцип природата може да играе окуражаваща роля в живота на един човек, но това със сигурност не важи за трапезарията и за спалното помещение на холандския пенсионер. Там състоянието на стайното растение обикновено е пълно отражение на грижещия се за него - неутешимо очакване на края."
"Но застаряването върви паралелно с намаляване на себепознанието. Както и обратното: при децата с годините то се увеличава."
"Докато си млад, искаш бързо да пораснеш. Пораснеш ли, най-много искаш да останеш млад. А когато си стар, вече нямаш цели, към които да се стремиш. Това е същността на празнотата на съществуването тук. Всички са изчерпани. Няма изпити за взимане, кариера за правене, деца за отглеждане. Твърде стари сме дори да се грижим за внуците.
Не е лесно човек да си поставя цели, било то и малки, в тази вдъхновяваща обстановка. Около мен само очи, пълни с примиреност. Очи на хора, които минават от чаша кафе на чаша чай и от чаша чай на чаша кафе.
Човек просто трябва да се опитва повече и да направи така, че всеки ден да си струва. Или поне един от два дена."
"Болезнено наясно съм и с факта, че често се смеем социално обосновано, както аз, така и другите. Усмивчица тук, усмивчица там, не с друга причина, а само поради това, че хората насреща го очакват. Като малък жест или защото си твърде слаб да покажеш, че нещо не ти е толкова смешно. Или пък да избегнеш някакъв разговор"
"Пациентите не са от голямо значение в болниците. Най-важни са лекуващите."
"Малките неща стават големи, ако по цял ден нямаш нищо важно за правене. Времето на човека трябва да бъде изпълнено със смисъл, а вниманието да бъде насочено нанякъде. Иначе странните черти на характера намират бързо своя път. Противно на очакваното и логичното, с годините дребнавостта се увеличава, а широтата на въгледите, обратнопропорционално, намалява. "Стар и мъдър" е по-скоро изключение, отколкото правило."
"Степента на цивилизованост на една страна си проличава по това как тя се отнася към възрастните и немощни нейни жители. Глупавият и неуважителен начин, по който се реформира грижата за възрастните в Холандия, осигурява плодородна почва за бляскав популизъм. Живеем в една от най-богатите страни в света, но посланието многократно гласи: грижите стават недостатъчни."
"С годините някои хора стават по-меки и по-мъдри. Други - по-резки и по-тъпи."
"Оказва се, че това, че сме тук е въпрос повече на късмет, отколкото на мъдрост."
"Ако имаше награда за най-глупавото създание на света, човекът със сигурност щеще да е сред номинираните."
"Докато има планове, има и живот."
Хендрих Хун е псевдоним, но холандското издателство отказва да разкрие кой е истинският писател.
Книгата е написана под формата на дневник. Почти всеки ден е описан с не повече от страница. Страниците са точно 365. Това внимание към детайлите истински ме впечатли!
Има много интересен хумор, шегите със старостта и болестите са забавни. Хендрик и група от най-близките му приятели в старческия дом решават да сформират клуб "Стар, но не умрял", с който да разнообразят живота си с малки седмични забавления.
Най-забавният персонаж е Евърт, както и най-провокативният. Става ясно защо главният герой би се сприятелил с него.
Има също така и множество тъжни моменти, много истински размишления за живота. Привидно една история под формата на дневник на възрастен мъж в старчески дом е нещо твърде далечно за моята 25-годишна личност. Когато прочете заглавието на книгата, баба ми се учуди и отсече, че нямало как да ми е интересна. Е, противно на нейното мнение, дори намерих много моменти, в които разбирах и съчувствах на Хендрик.
Те може би най-добре се описват със следните цитати:
"По принцип природата може да играе окуражаваща роля в живота на един човек, но това със сигурност не важи за трапезарията и за спалното помещение на холандския пенсионер. Там състоянието на стайното растение обикновено е пълно отражение на грижещия се за него - неутешимо очакване на края."
"Но застаряването върви паралелно с намаляване на себепознанието. Както и обратното: при децата с годините то се увеличава."
"Докато си млад, искаш бързо да пораснеш. Пораснеш ли, най-много искаш да останеш млад. А когато си стар, вече нямаш цели, към които да се стремиш. Това е същността на празнотата на съществуването тук. Всички са изчерпани. Няма изпити за взимане, кариера за правене, деца за отглеждане. Твърде стари сме дори да се грижим за внуците.
Не е лесно човек да си поставя цели, било то и малки, в тази вдъхновяваща обстановка. Около мен само очи, пълни с примиреност. Очи на хора, които минават от чаша кафе на чаша чай и от чаша чай на чаша кафе.
Човек просто трябва да се опитва повече и да направи така, че всеки ден да си струва. Или поне един от два дена."
"Болезнено наясно съм и с факта, че често се смеем социално обосновано, както аз, така и другите. Усмивчица тук, усмивчица там, не с друга причина, а само поради това, че хората насреща го очакват. Като малък жест или защото си твърде слаб да покажеш, че нещо не ти е толкова смешно. Или пък да избегнеш някакъв разговор"
"Пациентите не са от голямо значение в болниците. Най-важни са лекуващите."
"Малките неща стават големи, ако по цял ден нямаш нищо важно за правене. Времето на човека трябва да бъде изпълнено със смисъл, а вниманието да бъде насочено нанякъде. Иначе странните черти на характера намират бързо своя път. Противно на очакваното и логичното, с годините дребнавостта се увеличава, а широтата на въгледите, обратнопропорционално, намалява. "Стар и мъдър" е по-скоро изключение, отколкото правило."
"Степента на цивилизованост на една страна си проличава по това как тя се отнася към възрастните и немощни нейни жители. Глупавият и неуважителен начин, по който се реформира грижата за възрастните в Холандия, осигурява плодородна почва за бляскав популизъм. Живеем в една от най-богатите страни в света, но посланието многократно гласи: грижите стават недостатъчни."
"С годините някои хора стават по-меки и по-мъдри. Други - по-резки и по-тъпи."
"Оказва се, че това, че сме тук е въпрос повече на късмет, отколкото на мъдрост."
"Ако имаше награда за най-глупавото създание на света, човекът със сигурност щеще да е сред номинираните."
"Докато има планове, има и живот."
Няма коментари:
Публикуване на коментар